Мамо, не бях аз: детските лъжи като спасение

Хлапето ви гледа в очите и нагло ви лъже. Не се ядосвайте. Има и добри новини – не на всяка възраст лъжата е лъжа. Понякога тя е плод на безобидна фантазия.

Има и още една много по-голяма добра новина: способността да лъже е маркер за нормално развитие на мозъка на детето.

Как и защо децата на различна възраст лъжат, къде минава границата между безобидна фантазия и причината за вашата тревога и най-важното, как да реагирате по най-подходящ начин, за да не нарушите взаимното доверие. 
На тези въпроси отговаря психолог.

Лъжата иска умения

Дете, което лъже майка си. Снимка: Shutterstock

Първо, добрата новина: способността да лъже е маркер за нормално развитие на мозъка на вашето дете.
За да лъже, то трябва:

- Да разбира, че другите хора имат свои собствени мисли и знания (теория на ума). Тоест, да осъзнае: „Знам, че изядох бонбона, но мама не видя.“

- Да потисне импулсивния порив да каже истината (изисква добро развитие на фронталния лоб).

- Да запомни фалшив разказ и да се увери, че той не противоречи на фактите (работна памет).

Всички тези умения се развиват постепенно.
И ако едно дете започне да лъже, това означава, че мозъкът му се развива по график. Как околните реагират на това е друг въпрос.

Лъжите се променят през различните възрасти и преминават през различни етапи.

От фантазия до съзнателна измама

До 2,5–3 години: няма лъжа, просто - грешка

На тази възраст децата са напълно неспособни да лъжат. Те казват това, което виждат или искат. Ако едно малко дете каже: „Не съм се изкакал в гащите“, то не лъже. То просто наистина иска това да не се случи и бърка пожелателното мислене с реалността.

3–4 години: първи опити и фантазии

На тази възраст се появява способността да му лъже, но често детето все още не разбира, че това е грешно.
Това е възрастта на така наречените псевдолъжи:

- Отричане на очевидното – например, твърдение, че не е яло шоколад, въпреки че има следи по лицето.

- Фентъзи истории – говорещи за дракони, феи или други измислени герои.

- Прехвърляне на вината - искрено заявява, че котката е счупила вазата (не е то).
Това не е лъжа в морален смисъл, а игра на въображението и тест за граници. Детето изследва реалността: „Какво ще се случи, ако разкажа различна история?“

5-6 години: съзнателна лъжа

На 5-6 години децата вече разбират, че лъжата е нарушение на правилата.
Те започват да лъжат съзнателно, за да:

- избегнат наказание

- получат това, което искат

- изглеждат по-добре в очите на другите.

На тази възраст не става въпрос толкова за наказание за лъжа, колкото за изграгдане на доверие и обяснение на последствията от лъжите.

7-9 години: социална лъжа

Учениците овладяват „белите лъжи“ (казват на баба, че подаръкът им е харесал), лъжат, за да изглеждат по-умни, хитри, яки в компанията на връстници. Това са социални умения, които изискват фино усъвършенстване.

Продължаваме темата с отговор на въпроса: Защо всъщност децата лъжат?

Мона Василева